ТЪРСЯТ СЪКРОВИЩЕТО НА АЛИ БАБА В КНЯЖЕВО
ЗЛАТНИ СТРАНИЦИ: "Хиляда и една нощ" е съкровищница на източния фолклор
Потомци на 40-те разбойници упорито търсят приказното съкровище на Али Баба. Жълтици, бели пари и скъпоценни камъни са закопани в софийския квартал Княжево, вярват днешните хайдуци.
От години цигани ровят на стотина метра от линията на трамвай №5. Имането обаче упорито се спотайва и в отчаянието си те запалиха култова сграда в двора на черквата “Св. Илия”. “Беше през август 1995 година - разказва отец Кирил. - Покривът пламна в един часа през нощта. Така и не се разбра кой е драснал клечката.”
Нощните обирджии се мъчели да проникнат в мавзолея на Бали Ефенди. “Те го бъркат с Али Баба. Даже питат къде точно са погребани 40-те разбойника”, свидетелства православният свещеник.
Бали Ефенди е роден в края на ХV или началото на ХVI столетие. Той е сакрална фигура, на която от векове се кланят и мохамедани, и християни. В наше време обаче култът към него беше обсебен от ромите и той несправедливо е наричан "цигански светия".
Коренът на Бали Ефенди е от пастирското племе юруци - номадски народ, дошъл на Балканите от Мала Азия.
"Преди преселването си из нашите земи юруците в своята първа родина са били в пряк допир с християните лази и караманлии", пише географът Павел Делирадев.
"Навярно на този допир се дължат двойствените, дуалистическите елементи в тяхната религия, донякъде напомнящи такива елементи във вярата на нашите богомили. Вярата на юруците е била смесица от християнски и мохамедански елементи", отбелязва той.
Бали Ефенди живее в епохата на Сюлейман I Великолепни, когато назрява недоволство от нескончаемите войни на империята. За да проникне в тайните на битието, Бали се уединява във вековния витошки лес. Тук реформира исляма, като проповядва мир и любов между всички човеци.
Османският пътешественик Евлия Челеби пише: "На запад от София, на един час разстояние, близо до полите на Витоша, вътре в една гъста гора и край едно малко градче се намира столицата на великия светец от сектата на байрамните, шейх Бали, който бил велик учител от юрушките племена и имал седемдесет хиляди последователи.
Неговото учение от София се разпространило като слънчевата светлина." Според Челеби през 1566 г. отшелникът предсказва смъртта на султана. Тогава Сюлейман тръгва на поход към унгарската крепост Сигетвар. Той минава през София, разполага войската си в Балиевото бранище и иска среща със светеца.
"Сюлейман хан е много странен. Четиридесет и осем години вече воюва и внушава страх на стотици хиляди създания и роби", казва Бали. После пророкува: "Да не би сега, в последната година на живота си, да е дошъл тук да унищожи бранището, което се намира под моето покровителство?"
Аскетът отказва да се види с високия гост. Бали Ефенди взема молитвената си постелка и потъва навътре в гората. Стреснат, Сюлейман праща свой човек с дарове и молба да го опрости. Предсказанието обаче се сбъдва - на 6 септември 1566 г. падишахът издъхва.
Този епизод поразително напомня неосъществената среща на свети Иван Рилски с цар Петър. През Х век Рилският пустиножител отпраща дворцовите хора със заръка да кажат на владетеля: "Бързо се вдигни от това място, защото е яместо, та да не погинеш и ти, и всички, които са с тебе."
При царуването на Петър се надига богомилството, а култът на Иван Рилски е засвидетелстван и в ислямския фолклор. Мохамеданите казват свети Алия на свети Иван Рилски.
Алия бил говедарче, гласи легенда, записана в горноджумайското село Старо Осеново. Веднъж господарят го пратил да доведе една крава отвъд Струма. Реката била придошла, но момчето хвърлило абичката си върху водата и преминало стихията.
Много важен е този епизод, защото Бали Ефенди също e пастир. Макар и вписани в различни религии, чудесата на двамата отшелници имат общ библейски архитип. Ето как свети Илия минава река Йордан с ученика си Елисей: "И като взе Илия кожуха си, та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо." (Царства IV, 2:8)
Култовият празник на Бали Ефенди е Илинден, когато се чества и патронът на княжевската черква. "На 20 юли идват поклонниците. Ние ги ръсим със светена вода. После купуват от нашите свещи и ги палят около гроба на техния светец. Казват молитви на турски", описва ритуала отец Кирил.
от РОСЕН ТАХОВ, в. "168 часа"
ПРИКАЗКАТА Е ДОБАВЕНА КЪМ
“1001 НОЩ”
Знаменитите "Приказки от хиляда и една нощ", известни и като "Приказки на Шехеразада", са събрани през Златния век на исляма. Сборникът обаче се оформя в продължение на столетия с приноса на множество автори. Корените на историите са в арабския, персийския, индийския, египетския и месопотамския фолклор.Общото във всички варианти на "Хиляда и една нощ" е рамковият разказ за кръвожадния владетел Шахриар и неговата съпруга Шехеразада. За да не бъде умъртвена, тя е принудена всяка нощ да разказва нови и нови приказки. Броят на нощите и приказките в различните трансформации на книгата е от няколкостотин до повече от хиляда.
Някои от най-известните истории като "Аладин и вълшебната лампа" и "Пътешествията на Синдбад Мореплавателя" не са част от основния корпус на сборника, а са добавени по-късно от европейски преводачи и компилатори. Такъв е случаят и с "Али Баба и четиридесетте разбойника". Тази приказка е пришита през ХVIII век от френския ориенталист Антоан Галан.
Фрагменти от "Хиляда и една нощ" проникват у нас още през Възраждането. Първият превод е направен от Софроний Врачански през 1802 г. в тъй наречения "Втори видински сборник". След Освобождението най-пълното издание излиза в пет тома между 1897 и 1914 г. Негов преводач е литераторът Моско Москов, който използва френския превод на споменатия Галан...ОР+
